Психичното благополучие е важен компонент от дефиницията за здраве на Световната Здравна Организация: Здраве е състояние на пълно физическо, психично и социално благополучие, а не просто липса на болест. Накратко – няма здраве без психично здраве.
В доклада на СЗО от 2001г. Психичното здраве - ново разбиране, нова надежда, е записано:
Развитието на невронауките и поведенческата медицина показа, че както много соматични заболявания, психичните и поведенческите разстройства са резултат от комплексно взаимодействие на биологични, психологични и социални фактори.
Подходящото лечение на психичните и поведенческите разстройства се състои от рационално използване на фармакологични, психологични и психосоциални интервенции, по клинично значим и интегриран начин.
Психодрамата като метод за терапия на психотично болни се прилага от Д-р Джейкъб Леви Морено в неговия санаториум в Бийкън, щата Ню Йорк, където работи както във фамилен, така и в групов и в индивидуален формат с тези болни. Там, заедно с пациента Морено настанява и неговия брачен партньор или родител, а когато се налага и други значими фигури от социалния атом на пациента, и те участват във фамилните сесии заедно с него. Освен това пациентите, а понякога и близките им участват в груповите сесии. В санаториума също така живеят и обучаващите се в психодрама студенти на Морено, които участват в терапевтичните сесии като професионални помощни Азове.
Както Зерка Морено обича да казва, психодрамата е един мощен инструмент. Подобно на остър скалпел в ръцете на добър хирург, с този инструмент могат да бъдат облекчени страданията на много пациенти. Но ако този инструмент попадне в ръцете на неопитен или недобронамерен човек, той може да е много опасен.
Какво представлява психотерапията – изкуство, за което е необходима интуиция, спонтанност, креативност, или наука със съответните рационални основания, логични обяснения и убедителни доказателства? Отговорът на този въпрос е различен за различните методи и според различните автори, но всеки психотерапевтичен метод трябва да е научно обоснован, а практикуването му във всеки конкретен случай е изкуство.
Българската асоциация по психотерапия (БАП), дава следните дефиниции:
Практикуването на психотерапия е цялостно и внимателно планирано лечение или терапевтична намеса, на базата на обща и специална подготовка и познания (теоретична и практическа) за психопатологията, разстройства в поведението, състояния на обърканост, или по-обща необходимост от емоционално психическо развитие и зрялост на личността, свързани с психо-социални и психосоматични фактори и причини.