Психотерапия

Какво представлява психотерапията – изкуство, за което е необходима интуиция, спонтанност, креативност, или наука със съответните рационални основания, логични обяснения и убедителни доказателства?

Отговорът на този въпрос е различен за различните методи и според различните автори, но всеки психотерапевтичен метод трябва да е научно обоснован, а практикуването му във всеки конкретен случай е изкуство.

Българската асоциация по психотерапия (БАП), дава следната дефиниция:

Практикуването на психотерапия е цялостно и внимателно планирано лечение или терапевтична намеса, на базата на обща и специална подготовка и познания (теоретична и практическа) за психопатологията, разстройства в поведението, състояния на обърканост, или по-обща необходимост от емоционално психическо развитие и зрялост на личността, свързани с психо-социални и психосоматични фактори и причини. Практикуването на психотерапия се извършва с помощта на научни психотерапевтични методи, при взаимодействие между едно или няколко лекувани лица и един или няколко психотерапевти, с цел намаляване или отстраняване на установените симптоми, за да се постигне промяна в разстройствата на поведението и нагласите, и за насърчаване на процеса на съзряване, развитие, равновесие и благополучие в лекувания човек.“ 

Психотерапия е сборно понятие, включващо в себе си нарастващ брой изключително разнообразни методи.

Психотерапията в своя първоначален замисъл е била предвидена за лечение на пациенти с психични разстройства. В тесен, клиничен смисъл този термин се употребява именно като метод за лечение. С времето психотерапевтичните методи придобиват далеч по-широко приложение – за разрешаване на психологични проблеми и конфликти, за личностово развитие и усъвършенстване, за хармонизиране на взаимоотношенията в семейството и в двойката, в помощ на възпитанието и педагогиката, за стимулиране на спонтанността и креативността в театъра и изкуствата, за изграждане на екипи и преодоляване на проблеми в организационната психология и управлението, за разрешаване на противоречия в социалната сфера, и навсякъде, където има човешки взаимоотношения.

Така понятието психотерапия придобива широк смисъл като метод, с който се постига предварително договорена, желана промяна.

Психотерапията в клиничен смисъл не е просто справяне със симптома, тя включва доста по-богат спектър от промени, водещи до личностово развитие.