„Няма здраве без психично здраве“

Психично здрав е индивидът с богат ролеви репертоар, ролева пластичност и умение да действа по подходящ начин в подходящ момент. Готовността на индивида да действа, както и да взаимодейства по нов, по-креативен начин от вече познатия, са другите важни характеристики на психичното здраве.

Всеки човек носи в себе си неограничен потенциал от спонтанност и креативност. Здравият човек е способен бързо да мобилизира спонтанността, необходима му да отговори на натиска на житейските промени. За да се справи с въздействията на структурата, заобикаляща индивида, на него му се налага да развива нови роли или да актуализира роли, неактуализирани до този момент.

Разбира се, и за психичното здраве важи правилото, че се оценява, когато се изгуби. Може би психичното е още по-пренебрегвано от телесното здраве – докато го има. Загубата му е още по-плашеща. А възстановяването му е още по-трудно и сложно. Идеите за психопрофилактика и психохигиена в нашите географски ширини са още по-чужди от тези за профилактика на телесните болести. Всяка дума, съдържаща в себе си психо- е предмет на шеги, вицове, присмех, като проява на дълбокия, не докрай съзнаван страх от непознати и поради това неуправляеми психични процеси.

В повечето случаи нито в училище, нито в семейството някой учи детето да разпознава и назовава чувствата си. Често се забранява изразяването им, особено на тези с негативен знак. И така постепенно и чувствата, и преживяванията във взаимоотношенията се превръщат в нещо забранено или срамно, което не трябва да се показва.

Няма живот без психични стресове и травми. Потискането на чувствата, забранени за експресиране, води до блокажи и незавършени емоционални процеси. Това от своя страна повлиява негативно – както психичното здраве на индивида, така и взаимоотношенията му с околните, поведението му, работоспособността му, възможността му за пълноценно функциониране и за изпитване на радост от живота.

Психодрама като път за постигане на психично здраве намира все по-широко приложение – освен при терапия на психични заболявания, тя се използва при работа с психично здрави хора за целите на тяхното личностово развитие и усъвършенстване, за профилактика и за преодоляване на междуличностови затруднения и проблеми.

Фармакотерапията, психотерапията и психосоциалната рехабилитация при психичните разстройства, са различни, взаимно допълващи се пътища, водещи към една цел – възстановяване на психичното здраве!