Какво ни разболява?

Психичните проблеми като резултат от вътреролеви или междуролеви конфликти

Понякога психичните проблеми на индивида се дължат на вътреролеви или междуролеви конфликти, липса на ролева пластичност или наличие на ролева ригидност. В основите на тези проблеми може да се открие блокиран процес на спонтанна креативност, дълбоко затрупани неотреагирани емоции, дезинтегрирани психични процеси вследствие на травматичен минал опит, “незавършени дела” във взаимоотношенията.

Един от механизмите, пораждащи психични проблеми е следният:

  • Има травматични спомени, за които човек не си дава сметка;
  • Преживяната в ранно детство травма води до създаване на „правила” за защита от болката;
  • Съхранените „правила” по-късно повлияват преживяванията и поведението, независимо от това дали са подходящи в новите условия;
  • Информацията, научена по този начин, не е достъпна за съзнателно обработване и припомняне;
  • Тя ръководи поведението, очакванията, възприемането и интерпретирането на взаимоотношенията, без участието на съзнанието;
  • Дефицити в адекватността на ранните взаимоотношения на привързване водят до невъзможност за саморегулация;
  • Дезорганизацията е както на невробиологично, така и на поведенческо ниво.

В психотерапията тези модели на имплицитни прототипи и „правила” подлежат на изследване и корекция:

    • Чрез ученето на нови модели се постига промяна;
    • Те се повтарят експлицитно, докато новият модел-навик се фиксира в имплицитната паметова система;
    • Психотерапевтичната промяна включва процес на инсайт и корективно емоционално преживяване;
    • В психотерапията достигаме имплицитните спомени на пациента;
  • Процесът на привързване при терапевтичните взаимоотношения е реален терапевтичен инструмент.