Психично здраве и терапия

Психично здраве

Психичното благополучие е важен компонент от дефиницията за здраве на Световната Здравна Организация: Здраве е състояние на пълно физическо, психично и социално благополучие, а не просто липса на болест. Накратко – няма здраве без психично здраве.

В доклада на СЗО от 2001г. Психичното здраве – ново разбиране, нова надежда, е записано:

* Развитието на невронауките и поведенческата медицина показа, че както много соматични заболявания, психичните и поведенческите разстройства са резултат от комплексно взаимодействие на биологични, психологични и социални фактори.

* Подходящото лечение на психичните и поведенческите разстройства се състои от рационално използване на фармакологични, психологични и психосоциални интервенции, по клинично значим и интегриран начин.

* Психотерапията представлява планирани и структурирани интервенции, целящи повлияването на поведението, настроението и емоционалните модели на реагиране на различни стимули, чрез вербални и невербални психологични средства.

Познати са различни разбирания за взаимоотношенията между биологичната терапия/фармакотерапията и психотерапията:

1. Психотерапията е спомагателен метод, улесняващ фармакотерапията чрез повишаване на сътрудничеството на пациента и семейството за провеждане на основната, биологична терапия.
2. Психотерапията е второстепенна по ефективност, използва се само там, където фармокотерапията е контраиндицирана – бременни, малки деца, тежко соматично болни.
3. Фармакотерапията е спомагателен метод, улесняващ основния – психотерапията. Чрез редуциране на симптоматиката, пречеща на психотерапевтичното взаимодействие, медикаментозната терапия създава необходимите условия за провеждането на дълбинния процес на терапевтична промяна.
4. Фармакотерапията и психотерапията са равностойни, базисни методи, използващи различни пътища за постигане на терапевтична промяна. Двата метода водят до еднакви промени в генната експресия и структурата на мозъка.

За мен биологичната терапия, психотерапията и психосоциалната рехабилитация са различни, взаимно допълващи се пътища, водещи към една цел – развитие на цялостния Терапевтичен процес, противодействащ на патогенния (болестния) процес, с неговите биологични, психологични и социални фактори.

При терапевтичния процес чрез въздействието на комплекс от терапевтични фактори се постига терапевтична промяна.

Има психични състояния, за който и най-добрата психотерапия, и най-опитният психотерапевт не могат да помогнат.
Има психични проблеми, които и най-доброто/скъпото хапче, в подходяща доза и продължителност на прием, не може да разреши!