Психично здраве и терапия

Психичното благополучие е важен компонент от дефиницията за здраве на Световната Здравна Организация (СЗО): „Здраве е състояние на пълно физическо, психично и социално благополучие, а не просто липса на болест“. Накратко – няма здраве без психично здраве.

В доклада на СЗО от 2001г. „Психичното здраве – ново разбиране, нова надежда“, е записано:

  • Развитието на невронауките и поведенческата медицина показа, че както много соматични заболявания, психичните и поведенческите разстройства са резултат от комплексно взаимодействие на биологични, психологични и социални фактори.
  • Подходящото лечение на психичните и поведенческите разстройства се състои от рационално използване на фармакологични, психологични и психосоциални интервенции, по клинично значим и интегриран начин.
  • Психотерапията представлява планирани и структурирани интервенции, целящи повлияването на поведението, настроението и емоционалните модели на реагиране на различни стимули, чрез вербални и невербални психологични средства.

Психично здрав е индивидът с богат ролеви репертоар, ролева пластичност и умение да действа по подходящ начин в подходящ момент. Готовността на индивида да действа, както и да взаимодейства по нов, по-креативен начин от вече познатия, са други важни характеристики на психичното здраве.

Всеки човек носи в себе си неограничен потенциал от спонтанност и креативност. Здравият човек е способен бързо да мобилизира спонтанността, необходима му да отговори на натиска на житейските промени. За да се справи с въздействията на структурата, заобикаляща индивида, на него му се налага да развива нови роли или да актуализира роли, неактуализирани до този момент.

Разбира се, и за психичното здраве важи правилото, че се оценява, когато се изгуби. Може би психичното е още по-пренебрегвано от телесното здраве – докато го има. Загубата му е още по-плашеща. А възстановяването му може да е още по-трудно и сложно. Идеите за психопрофилактика и психохигиена в нашите географски ширини са още по-чужди от тези за профилактика на телесните болести. Всяка дума, съдържаща в себе си психо- е предмет на шеги, вицове, присмех, като проява на дълбокия, не докрай съзнаван страх от непознати и поради това неуправляеми психични процеси.

В повечето случаи нито в училище, нито в семейството някой учи детето да разпознава и назовава чувствата си. Често се забранява изразяването им, особено на тези с негативен знак. И така постепенно и чувствата, и преживяванията във взаимоотношенията се превръщат в нещо забранено или срамно, което не трябва да се показва.

Няма живот без психични стресове и травми. Потискането на чувствата, забранени за експресиране, води до блокажи и незавършени емоционални процеси. Това от своя страна повлиява негативно – както психичното здраве на индивида, така и взаимоотношенията му с околните, поведението му, работоспособността му, възможността му за пълноценно функциониране и за изпитване на радост от живота.

Психотерапията като път за постигане на психично здраве намира все по-широко приложение – освен при терапия на психични заболявания, тя се използва при работа с психично здрави хора за целите на тяхното личностово развитие и усъвършенстване, за профилактика и за преодоляване на междуличностови затруднения и проблеми.

А при развило се психично разстройство, фармакотерапията, психотерапията и психосоциалната рехабилитация са различни, взаимно допълващи се пътища, водещи към една цел – възстановяване на психичното здраве!

При терапевтичния процес чрез въздействието на комплекс от терапевтични фактори се постига терапевтична промяна.